Често си мислим, че историята ни започва със словото, с разказа, с умението да можем да назовем желанията, нуждите, мечтите си, да вербализираме мислите си и да изразим емоциите си. Едно бебе не може да облече своите нужди и преживяване в думи, това означава ли, че неговата история не е започнала?!
Всъщност, историята му започва с фантазиите на родителите за него, още преди да го има - то се “ражда” в умовете им! За да оцелее, възрастният е този, който ще предположи от какво има нужда бебето, ще назове усещанията и мислите му, ще го чуе, буквално и преносно.
Порастваме и вярваме, че сами създаваме наратива си, че е важно кои сме, какво сме постигнали и какви цели сме си поставили. След време, обаче, осъзнаваме, че ако няма кой да чуе историята ни по достатъчно добър начин, тя се превръща в ехо в празна пещера. Почти всеки от нас е бил в тази пещера. За едни ехото ще бъде безкрайни “предъвквания” на болезнени думи, спомени, тревоги, а за друг - брътвеж на неразбираем език. Трети ще иска да заглуши, да унищожи, да омаловажи чутото, да избяга, а сетне ще се вледени, ще застине в тъмнината.
И тук в историята, обикновено търсим помощ. Някой, който да чуе това, което ние не искаме или не можем да чуем, някой да отрази трудното, непосилното,
немислимото и да го върне към нас по добър начин. Не е нужно да сме сами в това пътуване към себе си. Едва, когато разказах и беше чута моята житейска
история, аз осъзнах какво е да съм в своята бездна, но да има кой да поседи с мен, докато намеря сили в себе си да продължа по нов и добър начин.
Професионалният ми път започна в лечебно заведение в отделенията по гинекология, родилно и онкология. Този опит имаше огромно въздействие върху начина, по който възприемам света. Научих, че животът и смъртта вървят ръка за ръка, неотделими са, а там редом с тях вървят надеждата, обичта и красотата, понякога отстъпват място на тъгата или страха, но и толкова често се завръщат.
По-късно работата ми с хора с психични разстройства в център за социална рехабилитация и интеграция ме запрати в един нов свят, на пръв поглед
неразбираем, хаотичен, като счупено огледало на ума. А всъщност се оказа, че огледалото не е счупено, а по-цветно, магично, различно и също толкова красиво. Дадох си сметка колко ограничения си поставяме ние самите и обществото ни.
В своята частна практика съчетавам наука и интуиция. Подходът ми е интегративен - съвременните познания от когнитивно-поведенческата терапия, арттерапевтични техники, но и дълбинно психодинамично разбиране на нуждите, мислите, желанията и емоциите, на хората, с които работя.
Предоставям защитено пространство, в което да разгърнете своя потенциал. Без осъждане, без съвети, без цензура, място, на което ще бъдете чути.
Академично образование
“Промоция на здравето. Здравословен начин на живот - здравни знания, информираност и мотивация”, Медицински университет София